История на Натурела

НАТУРЕЛА - Иновации, Упоритост и Успех

Компанията е основана през 1994 година в град Варна.

Първият ни голям клиент е Българската Телекомуникационна Компания (БТК), владееща 100% от пазара на телекомуникационни услуги в България по това време. За нея ние разработихме множество изключително важни хардуерни и софтуерни решения. Първата ни апаратура беше предназначена за регистриране и наблюдение на всички междуселищни телефонни разговори, преминаващи през работещите тогава Автоматични Междуселищни Телефонни Централи (АМТЦ), тип CROSSPOINT ESK 10000E производство на Siemens с централни управления ELST501 и ELST801. Това са много надеждни и добри квази-електронни централи, но без предвидена възможност за предоставяне на подробна информация от всеки преминал през нея разговор. През 1993год. БТК имаше планове да разшири контрола върху междуселищния телефонен трафик и обяви конкурс за изработка на подходяща за целта апаратура. Ние спечелихме този конкурс и нашата задача беше да измислим метод за извличане на детайлна информация от всеки преминал разговор, да произведем всички необходими за целта съоръжения, да инсталираме тази апаратура в седемте АМТЦ, работещи по това време в България и да направим информационна система обобщаваща събираните данни от всички системи в цялата страна. С много наши находчиви идеи и решения и с не по-малко упорит труд, ние се справихме с поставената ни задача като последната централа АМТЦ София, беше снабдена с нашата система и пусната в експлоатация през лятото на 1996 година. С тази наша разработка ние за първи път дадохме малко повече информация за междуселищния и международен телефонен трафик от телефонни разговори провеждан в България.

След започване на тази мащабна разработка за БТК пред нас беше поставена още една не по-малко амбициозна задача: да направим достатъчно евтина и надеждна апаратура, даваща детайлна информация за всеки един разговор, проведен от всеки абонат на другия разпространен в България тип аналогови Автоматични Телефонни Централи (АТЦ) – А29, също модел на Siemens. Тези централи са от електро-механичен тип и са изградени със стара и сложна схемотехника, съставена от множество релета с още по голямо количество контакти, въртящо изкачващи контактни съоръжения и много други подобни вериги. Основното им предназначение е било да свързват автоматично два абоната, да им позволят провеждане на телефонен разговор и след това този разговор да бъде таксуван с превъртане на електро-механичен броител. Тези централи бяха инсталирани предимно в големите градове и селища на България, и до края на 90-те години бяха основната част от телекомуникационните съоръжения в БТК. Работеха сравнително надеждно, но поради прекалено многото възможни повреди които имаха възможност да се случват и огромния брой състояния, в които може да изпадне всяка връзка, постоянно съществуваше възможност да има както лошо изградена връзка, така и проблем при таксуването на връзката. Това водеше до много спорове и конфликти с абонатите на БТК. Пред нас стояха наистина много сложни технически проблеми, трябваше да получим информация за всеки разговор от централа, която не беше предвиждана да дава такива данни, да отчитаме таксуването и да даваме полезна диагностична информация за работата на всяка централа. За да създадем очакваната от нас апаратура и за провеждане необходимите проучвания и опити, БТК ни предостави полигон в работеща централа с 10 000 поста - АТЦ-3 в гр. Добрич. Първите експерименти започнахме през лятото на 1994год. В рамките на няколко месеца направихме необходимите ни измервания, разработихме подходящ алгоритъм за обработка на събираната от централата информация и произведохме специален измервателен модул необходим за създаване и настройка на софтуера. По време на тези първи опити непрекъснато оптимизирахме, както метода по който да извличаме очакваната информация, така и много технологични подробности по бъдещото изделие. От нас се изискваше максимална достоверност на данните за всеки разговор, добра цена на апаратурата и възможност за бързо и лесно инсталиране на всички устройства в цялата Автоматична Телефонна Централа (АТЦ). Една от най-важните идеи, заложени в проекта RITA-M беше използването само на 2 точки за снемане на информация от централата за състоянието и избиранията на всеки абонат. Освен това тези 2 точки на свързване се запазваха независимо дали абонатите са от „прави“ или „дуплексни“ рамки, което ни позволи използване на еднакви кабелни форми с много малки разлики в цялата централа, а това беше едно от най важните технологични предимства на системите RITA-xx. До есента на 1994год. ние вече подготвяхме първите измервателни модули за монтаж в цялата АТЦ-3 на новата ни система, даваща детайлизирана информация за всеки проведен разговор - РИТА-М. С нея очакванията на възложителя ни БТК, се оправдаха максимално. Ние направихме това, което им трябваше и го направихме в очаквания срок. След едномесечни изпитания, ръководството на териториалното поделение на БТК в гр. Добрич ни възложи да инсталираме такава система и в останалите 3 телефонни централи в гр. Добрич. През лятото на 1995год. продължихме работа за всички останали централи тип А-29, намиращи се в окръг Добрич.

RITA-M в ТРД Добрич
Първо поколение Предизбирачен модул на RITA-M

Така започна продажбата на този много сполучлив наш продукт. Следващите 15 години ние щяхме да направим много изменения и подобрения, както хардуерни така и софтуерни, но началото беше това. Този продукт започна да се популяризира от гр. Добрич през 1994 год. Успехът на тази система не беше изразен само с печалба за НАТУРЕЛА. Благодарение на нашата разработка за първи път абонатите имаха възможност да оспорват сметките, които получават ако бяха регистрирани технически проблеми в централата, както и за първи път БТК можеше да даде убедителни аргументи защо трябва да бъде такава сметката, ако тя се дължеше на реални телефонни разговори. Благодарение на информацията която давахме, техническият екип на БТК можеше да поддържа техниката в по-добро състояние, а това значително увеличи надеждността на цялата телекомуникационна мрежа в България. Нашето най-голямо удовлетворение от работата ни се състоеше в това, че помогнахме за решаване на много проблеми на гражданите на България, използващи телекомуникационните услугите на БТК.

При експлоатацията на първите ни системи RITA-M забелязахме някои важни недостатъци в устройствата ни. Те бяха включени паралелно в 2 точки от индивидуалните съоръжения за всеки абонат (наречени пред-избирач или ПИ) и измерваха напрежения, отразяващи състоянията им. Тези напрежения имаха фиксирани прагове, но подбора на тези прагове беше много труден. Всички електрически вериги в този тип централи работеха с параметри в много широк толеранс. Освен това когато една централа има 10000 абоната, които имат най-различни телефонни апарати, свързани с кабели във всякакво възможно състояние е много трудно да се намери някакво общо измервано напрежение. Това наложи следващото по-значително изменение на хардуера на RITA-M. Напрежението започна да се измерва с аналого-цифров преобразовател (АЦП) и праговете между различните състояния вече можеха да се променят с промяна на програмата в микроконтролера на всеки модул. Този вариант на системата RITA-M беше инсталиран за първи път в гр. Разград. Тогава вградихме и една много важна възможност, системата можеше да извежда осцилограма от измерването на всяка от точките, която беше свързана с централата. Едновременно се извеждаха двата от проводниците които следим ('а' и 'с') и тока. За първи път получихме, както ние, така и техниците работещи в централите, достатъчно ясна и нагледна информация за работата на съоръженията и техните проблеми. Тези осцилограми можеха да се събират продължително време и да се запомнят във файлове за следващ анализ. Това беше много важно за нас, защото можехме да видим състояния на централите, които се случват изключително рядко и трудно могат да се уловят по друг начин или с други средства. Апаратурата RITA-M започна да се превръща от система за събиране на информация за таксуване, в апаратура за измерване и диагностика.

Следващият етап от развитието на тази апаратура не закъсня много. Трябваше да започваме работа в гр. Шумен, но съществуващия хардуер вече започна да ни изглежда сравнително труден за производство. Трябваше да оптимизираме още както времето за производство, така и производствените разходи. Затова направихме няколко промени: всички входни делители и аналогови мултиплексори бяха изработени по наша поръчка, като дебелослойни хибридни схеми. След като това се оптимизира направихме периферните модули на една платка, а не както беше досега с 3 платки. Променихме конструкцията, която стана по-технологична и евтина. Това ни позволи значително да увеличим производствения си капацитет, а за БТК това беше много важно. Променихме и името на системата на RITA-MH

RITA-MH в ТРД Шумен

Следващите промени също бяха направени в централите на гр. Шумен. С използването на тези електронни системи в старите централи на БТК започнахме да откриваме все повече възможности за добавяне не само на нови информации, но и нови неприсъщи до тогава услуги за абонатите на аналоговите телефонни централи. Наложи ни се да добавим нов вид модули, които да бъдат включени към следващите стъпала от централата, наречени първи групови избирачи (IГИ). С тези нови съоръжения ние можехме да определим по-точно началото на селищните разговори, а в последствие успяхме да добавим възможността за забрана на избиране към някои направления. Нашият нов полигон за изпитания се премести в АТЦ-4 гр. Шумен. В резултат на многото нови решения, инсталирани за пръв път в тези централи на БТК, ние добавихме и гласово съобщение за абонатите, които трябва да бъдат ограничени за изходящо избиране. Това се оказа много сполучлива възможност, която помагаше много на БТК за събиране на дължимите си такси през всички следващите години на експлоатация.

Първият вариант на модула за следене и контрол на IГИ "първи групов избирач"

Въпреки не малките модернизации направени досега, използвайки натрупания вече опит в края на 1997год. започнахме да работим върху следващото поколение на системата RITA-M като и дадохме условно име RITA-V2. В новия проект трябваше да бъдат вложени не само натрупаните до момента знания, но той трябваше да има възможност да се развива без промени на хардуера, а само с добавяне на нови компоненти. Предвижданията на бъдещите развития винаги са трудни предизвикателства пред всеки инженерен екип, но когато имаш голям брой продадени устройства и когато твоят клиент има желание да ги използва дълги години след това, ние нямаме друга възможност освен да предвидим начин и за хардуерен upgrade. След няколко не много успешни варианта на новият хардуер инсталиран в АТЦ – Лозница, Ясеновец, Сливница и Правец, ние направихме и подготвихме за производство системата RITA-V2. Първите инсталирани съоръжения бяха в АТЦ - Етрополе, Елен Пелин и Костенец. Ето и някои от най-важните промени в новото поколение на системата за таксуване:

Използвахме нов микроконтролер MC68HC11F1, с по-голяма производителност (работещ на 4MHz). Това ни позволи да използваме по-мощни алгоритми за цифрова обработка на измерваните посредством АЦП, входни сигнали. Това даде възможност за безпроблемна само-адаптация към състоянието на всяко измервано съоръжение в АТЦ. Нямаше някаква особена нужда от предварителна профилактика на централите, за да може RITA-V2 да работи с полагащата и се точност и достоверност. Много важно качество за експлоатацията в БТК.
Използвахме своя оригинална идея, за съхранение на работния софтуер и базата данни в енергонезависима RAM памет. Това ни помогна да създадем механизъм за upgrade на софтуера, който се предава от системния компютър, а не както беше дотогава - чрез презаписване на много EPROM памети. Така през всички следващи години можехме да модернизираме работата на RITA-V2, като изпращахме до всички звена експлоатиращи система, само един файл. Той можеше да промени програмно абсолютно всичко. Освен това всеки модул можеше да съхранява в паметта си всички необходими входни и таблични данни, благодарение на което всеки модул можеше да продължи да работи самостоятелно при повреда на който и да е друг възел от системата ни. Дори и данните можеха да се натрупват в продължение на няколко дни без да се загубят.
Променихме интерфейса за предаване на данни към концентратора като използвахме RS-485. Добавихме и втори интерфейс по същия стандарт за предаване на данни и между самите модули. Това ни помогна много при многото бъдещи модернизации.
Използвахме по-надеждно DC-DC захранване, работещо без проблеми от 12 до 100VDC. Това се оказа много важно, когато след няколко години започнахме да инсталираме RITA-V2 и в малките селски АТЦ, където поради лошото обслужване на захранващите им блокове изходните им напрежения бяха с изключително широк толеранс.
Всеки модул беше снабден със собствен часовник за реално време, което позволява безпроблемно самостоятелно включване на модула. Тогава той ще знае датата и часа и ще може да работи и натрупва данни дори и при прекъсване на връзката към концентратора. Също при повреда в модула той можеше да си предаде съхранените в паметта му данни при първото му включване след ремонтирането му.
Бяха изведени допълнителни управляващи сигнали към куплунзите за връзка с АТЦ. Тези допълнителни сигнали потрябваха много скоро, когато се наложи да добавим още една платка за разпадане на вече изградените връзки.
Разработихме изцяло нов модул свързан към IГИ в централата като на всеки групов избирач ние следяхме 4 точки за по-точна информация и да разширим диагностичните възможности на RITA-V2.
Ограниченията на изходящите избирания, изпълнявани от модулите на IГИ се извършваха от нови хибридни схеми и имаха възможност за подаване на 2 гласови съобщения към абонатите.
Създадохме изключително надеждна система за самодиагностика на всеки модул, проверяваща всяка негова верига. Допълнително модулите имаха възможности да се контролират помежду си.
Променихме ролята на концентратора, като опростихме значително работата му. Той, както и всички други компоненти на системата е променен изцяло спрямо RITA-MH. Създадохме дори възможност той да бъде отстраняван за ремонт и заместван със специално изработени конектори.
Увеличихме скоростта на обмен на данни между различните устройства.
Променихме структурата на обменяните данни между устройствата. С тази промяна се увеличи многократно надеждността на обмена и съхранение на данните. Всеки разговор можеше да се следи от две независими устройства (включени към ПИ и IГИ) и благодарение на това дори при повреда на едно от тях, данните можеха да бъдат възстановени. Добавихме и още едно ниво, събиращо и съхраняващо данни, наречено контролен компютър с чиято помощ не веднъж се е налагало да се възстановяват данни изгубени в нечии повреден диск.

ГИ модул на RITA-V2

I ГИ модул на RITA-V2

Следващите 11 години продажбите на системи RITA-V2 ни показаха, че всички тези модернизации са били изключително необходими и правилни. За този период сме правили и други промени. Трябваше да променяме няколко пъти използваната елементна база, за да преминем към елементи за повърхностен монтаж (SMТ), за да заменим компоненти, които са спрени от производство или не могат да се доставят. Важното е че всички системи RITA-V2 бяха съвместими една с друга. Това ни помогна много с производството и с обслужването на хилядите съоръжения.

В тези години имаше няколко конкурентни разработки на такива системи, които се произвеждаха в България. Представители на един от тези производители ПРСТ-Русе, който освен това беше поделение на БТК, ни потърси през 1997год. с предложение да усвоят производството на нашите устройства. Това за нас беше една от поредните, но много важни положителни оценки за създадената от нас апаратура. Те оцениха някои важни качества на RITA-V2 - тя беше изключително технологично изделие за производство. Имахме унифицирани кабелни форми, които бяха само 4 вида и нямаше нужда да се прави конкретен проект за всяка централа, всички от тях се използваха някъде. Това ни помогна да намалим многократно разходите за производството им, защото можеше да се направи проста и лесна технология за изплитането им. Механичните конструкции също бяха лесни за изработка с възможно най-малко използвана стомана, което ги правеше леки и елегантни. Монтажът на платките също беше достатъчно бърз заради широкото използване на хибридни схеми, изработвани от наш подизпълнител „ХИС“-АД. Монтажът в централите също беше възможно най-улеснен, особено като се има в предвид огромния брой връзки, които бяха необходими. С помощта на конструкторите в екипа на ПРСТ-Русе, допълнително променихме механична конструкция на RITA-V2, с което успяхме да опростим още производството й. Те станаха наши подизпълнители, като произвеждаха механичните конструкции и кабелните форми за централите, произвеждани до средата 1999год.

Монтаж на ПИ модули на RITA-V2

Всичките наши добри идеи, заложени в схемотехниката и конструкцията на RITA-V2 успяха да си докажат сполучливостта във времето. Благодарение на тях ние имахме ценни предимства пред конкуренцията - по-ниските разходи за производство и по-малки срокове за монтаж и пускане в експлоатация на всяка централа. През 1999год. направихме още 2 важни промени в концепцията на RITA-V2. Добавихме нов модул, позволяващ разпадане на вече изградените връзки и добавихме възможност за подаване на нов силен тонален сигнал за предупреждение на абонатите при забравен отворен телефон. В 2001год. разработихме още един вид модули към RITA-V2, следящи разговорите преминаващи през работещите тогава Входящи Междуселищни Избирачи (ВМИ) и с това създадохме условия за цялостен контрол на телефонния трафик в България. През 2007г. добавихме конвертор RS485 към Ethernet, с чиято помощ използвахме изгражданата тогава LAN мрежа на БТК за пренос на данните към системните компютри. Освен тези хардуерни подобрения системата имаше и повече от 90 софтуерни модернизации и корекции. Една от важните беше, промяна на софтуера в системния компютър от приложение за MS-DOS към Windows, през 2001год. Добавихме и много полезни програми, позволяващи на изградените тогава „Центрове за Наблюдение и Контрол“ ЦНК , да централизират диагностиката на системите ни и да извършват автоматизирано много допълнителни услуги, важни и нужни на абонатите.

Екипа на НАТУРЕЛА участваше не само като производител на цялото оборудване, но и като изпълнител на всички строително монтажни работи във всяка АТЦ. БТК получаваше от нас централа с инсталирана и работеща система за таксуване RITA-V2. Започвахме работа във все повече поделения на БТК, като постепенно обхванахме цялата страна. Нямаше нито едно място, в което ако изградим дори една система, ръководството на местния телекомуникационен възел да не поиска и други наши апаратури. За целия период, в който работехме по този проект, ние инсталирахме RITA-V2 в централи с над 702 000 поста. Броят на централите, където сме монтирали RITA-V2 е над 520, населените места в България, където е работела наша апаратура са над 490. За всички монтажни дейности и за обслужване на системите ни когато се е налагало, ние сме изминали повече от 500 000км. Това е много добро постижение за малкия екип на НАТУРЕЛА, с което всеки би могъл да се гордее.

Разпечатка с телефонни разговори получена от RITA-V2

През 1999год. започнахме нов проект за БТК - „Цифрова комутационна система за услуги, предоставяни чрез оператор“ или с по-познатото название - Call Center. До тогава съществуваха много такива услуги, например „телефонни справки“, „повреди“ и т.н. но те се обслужваха от сравнително ненадеждни и най-важното - без всякакъв контрол, аналогови комутационни системи. При избиране на някой от съкратените им номера например 144, абонатът дълго може да слуша сигнал „свободно“ и да няма представа дали службата въобще работи. Ние трябваше да разработим нова цифрова система, която да разпределя автоматично и справедливо заявките за разговор с операторите и ако няма свободен оператор абонатите да се подреждат в опашка с чакащи повиквания, като се информират с гласов сигнал за необходимост от изчакване. Освен това тази система трябваше да дава детайлна информация за параметрите на всяка заявка за разговор или за всеки разговор. Това щеше да доведе до реално повишаване на качеството на обслужване от страна на операторите в съответните служби на БТК. Когато има контрол над всяка дейност тя винаги се върши по-добре и по-съвестно! Това за нас беше ново предизвикателство, защото трябваше да разработим на практика цифрова централа с използвания по това време, аналогов 3 проводен интерфейс за връзка с националната телефонна мрежа. Първата система, която направихме беше инсталирана в службата „Телефонни услуги“ (номер 144 по това време) във Варна. Последваха я служба „Повреди“ във Варна и „Телефонни услуги“ в Пловдив. Като наблюдавахме достатъчно внимателно работата на операторите в тези служби и анализирахме нуждите от нови функции за по-качествено обслужване на абонатите, през 2002год. модернизирахме целият Call Center като му присвоихме ново име DX100. Този вариант имаше много повече комутационни възможности, повече гласови и музикални съобщения и сигнали, имаше и лесен за използване и достатъчно информативен интерфейс. През 2002год. инсталирахме DX100 в службите „Телефонни услуги“ и „Повреди в Добрич, а през 2004год в Хасково и Кърджали.

DX100 в ТРД Хасково

Накрая искам да изкажа специална благодарност от колектива на НАТУРЕЛА на многото специалисти работели в БТК, за огромната и неоценима помощ която получавахме от тях, през цялото време на нашата съвместна работа. Стотици са тези, които ни съдействаха за монтажа на кабелните форми и всички други съоръжения, изграждащи системата за таксуване RITA-V2. Без Вас нямаше да се справим толкова успешно и винаги в уговорения срок.

Благодаря Ви!

Искам да изкажа и моята лична Благодарност на многото хора от екипа на БТК, които ни помагаха с много ценни идеи и хрумвания, за да можем постоянно да модернизираме апаратурата си и да отстраняваме проблемите й. Ние имахме едно решаващо предимство пред конкуренцията ни, нашата система се експлоатираше от много голям екип, имащ желание за споделяне на ценния си опит, от работата в централите на БТК.

През цялото време от своето създаване, НАТУРЕЛА се развиваше като компания с точен усет за нуждите от нови решения през всеки един период. Основното наше желание е било да използваме оригинални и сполучливи идеи за създаване на полезни и различими продукти. Ние добре знаем, че добрите и лошите стоки се различават най-много по детайлите и затова отделяме особено внимание, за намиране на най-правилните решения за всеки детайл.

Атанас Атанасов.